За мен

Моя милост

Моя милост

Часът е 3 и малко през деня на хубавия зимен ден на 03.02.1977 година. След по-малко от седем месеца ще умре Кралят Елвис. На света се появява поредният ЕГН. Място – гр./с. София. Следват няколко години, в които основното занимание си остава всичко, вкарано с лъжица през устата, да се преработи и изкара от другия край по възможно най-нецапащия начин. 

На около три години започват първите проблясъци на разумен живот – плахи опити да се чете и пише с печатни букви в стил ранен барок. Наивни, бих добавил, но все пак успешни (образци от тези ценни и редки графични документи се пазят в архивите на националната библиотека). Защото винаги съществува и по-остра тъпота, а и отгоре на всичко неграмотните са принудени да диктуват.


Следват години на доразвиване на дарбите, добродетелите и талантите, на укрепване на духа и каляване на волята. Забележителни за това са масовите кампании по преследване на бездомни котки, играта на “чичо доктор” с познати съседски момичета и задълбаване в областта на химията и физиката при изграждането на мощни експлозиви с подръчни средства, експериментиране с балони с топъл въздух/водород, ракети с твърдо гориво (не водка, разбира се) и много други доказано абсурдни от модерната наука бълнувания на нездрави мозъци. Също така задълбочено запознаване със законите за всеобщото събиране – ако имаш една ябълка, то тя задължително и на всяка цена трябва да се събере с една или повече себеподобни, за да се види какво ще стане (най-често нищо, ябълките си изгниват дори и когато са на големи стада), а така също и методи за намиране на ускорен алгоритъм за връзване (поотделно, не една за друга) на връзките на обувките. Това, последното, е от особена важност, защото дори и като зрял човек можеш качествено да станеш за смях, спъвайки се във връзките си на публично място в особено неподходящ момент. ;)  

Започване на образователния маратон. Няма не искам. В училището, известно в София не с номера или името на патрона, който е изгърмял преди много време (в случая покойният народен и комунистически деец Никола Беловеждов), а само с енигматичното име “КАТОРГАТА”, навяващо мисли за французина Гилотен и за мрачни образи на учители, промъкващи се в тъмното с окървавени дрехи, в това именно училище прекарах мнооого и дъъълги години, цяла каторга, образно казано. ;)  

След 8-и клас се присъединих към редиците на прогресивното човечество и влязох след изпит в многообещаващото технологично училище ТСЕ “Ал.Ст.Попов”. Ето това беше. Както се казва, влязох в затвора и станах човек. Компютри, поялници, релета, модерно мислене, много млади хубави хора и учители (понякога двете групи даже се и припокриваха). ;) Това, което знам, това, което мога, го дължа на тези хора, свалям шапка на труда им. Вземете ме за жив пример – освен многото практични неща отностно живота, вселената и всичко останало получих и теоретична информация по въпросите на приложната магия, важни и основополагащи умения и знание в живота, например, “който няма химикалка, да пише на лист” или пък че “Славейков, ако беше жив, щеще да се обърне в гроба, като чуе как рецитираш”, “ъгълът между бедрата става 120 градуса” (думата е за геометрията на равнобедрения триъгълник) или че “първобитният човек изпълнявал бойния си танц преди срещата си с мамута” (жена му, най-вероятно), a и много други ценни неща, които вече са се изгубили из дебрите на вселенския хаос. :)  

Продължение на маратона. Всяко хубаво нещо си има край, питайте който и да е шнур. Средното образование отшумя като приказка. Свърши. Придобил начален тласък от любимото ТСЕ и, вече сигурен в себе си, кандидатствах в ТУ-София, гордия наследник на идеологически остарялото понятие ВМЕИ “Ленин”, но все още познат на масите под предното си име. И, о чудо! Взеха че ме приеха – фатална грешка. За тях де, аз съм си свикнал вече. 

Миг невнимание... цял живот инженер!

Миг невнимание... цял живот инженер!

И ето, вече няколко години плувамe надолу по течението, да видим къде ще стигнем. На теория от мен трябва да е излязло инженер по ТЕЛЕкомуникационна техника, ама телетата в България вече са малко, пък и за какво ще им е да си комуникират, не знам… Ще видим, time will tell, както казват племената по долното течение на Амазонка. Но, ако трябва да бъдем сериозни, остава малко време, нещата започват вече да се оформят, България скоро ще получи едно ново талантливо поколение, което да й служи вярно и чието мото ще бъде “Умри, но свръзка дай!” … 

Накрая, най-важното разбира се. Всяко нещо има своя смисъл. Всеки написан ред от който и да е рoден поет цели единствено и само да успее да впечатли вездесъщата любима или, ако творецът е по-нескромен и се цели нависоко, да удари в земята целия свят със силата на своето творчество. Всяка крава яде, за да може на сутринта собственикът й да я издои с удоволствие и радост, както и всяка крушка свети дълги дни и нощи, за да може накрая с облекчение и наслада да изгори в облак от финни, пръснати от взрива, парченца на стъкления си балон. Както казах, нещата се правят с цел. А целта на образованието в крайна сметка е да позволи на човек да работи това, което му се удава (или отдава, стига да е в женски род) и (ако може – идеално) това, което най-много му харесва да прави. А аз харесвам компютрите, доставя ми удоволствие да се занимавам с тях. Обичам мониторът да се отразява в чашата с хубаво вино, поставена на бюрото пред току-що завършеното поредно state_of_the_art (поне за мен) творение, копнея програмата да тръгва още при първата компилация и озоновата дупка по-скоро да се затвори. Но някои неща изискват малко повече време за DEBUG-ване… И все пак – voila – aз работя с компютри (или те ме работят) – поредното доказателство, че не сме сами в космоса и че образователната система все пак работи, въпреки някои слухове, че е мъртвородена бабичка. :)  

Това е.
Модерни технологии, Интернет, бързи компютри, комуникации. Бъдещето. 

ДРУГИ ИНТЕРЕСИ
или какво бих правил, ако имах свободно време  

Мечтите са безплатни

Мечтите са безплатни

На въпроса “Какво харесвате най-много в живота” в 58% от случаите отговорът е “Жените”. Любопитното е кой от запитаните е отговорил два пъти (и дали е бил мъж или жена…). :) Накратко, кои са нещата които ме вълнуват и ми доставят удоволствие. Те са много. Общото между тях, разбира се, е, че са свързани с упражняване на дразнение върху някое от сетивата човешки или с други думи работи се по схемата: въздействие » рецептор » удоволствие 

Сетивата са, както знаем, около 5. За тези от вас, които все още не са наясно с точния брой, сега е удобен момент да затвърдим представатa. Та значи: 


Зрителни
Тук се включват всички форми на визуалното изкуство. От художниците бих споменал специално Салвадор Дали – картинните му фантазии просто ме въодушевяват. :) Поради липса на други известни (ми) имена ще огранича списъка до тук. Киното също има място в моя естетически CHART-TOP-TEN. Ще изброя набързо имената на филмите, които най-драстично и безцеремонно са променили вътрешния ми светоглед (или поне тези, за които си спомням): 

  • Top Gun (няколко пъти)
  • MIB – Men in Black
  • Смело сърце
  • Филмите с Робин Уилямс
  • Изкуплението “Шоушенк”
  • Гладиатор (обичам го тоя Ръсел Кроу, ейй)
  • Зеленият път
  • Мозъчни донори (класика в жанра)
  • Индиана Джоунс и неговите приключения (със сексапилни красавици из екзотични страни …)

От казаното дотук би могло да се направи изводът, че става дума човек с много инфантилни наклонности или поне става ясно, че е голям фен на творчеството, наблягащо на драматизма, сълзите и сополите… 

Oт литературните автори бих откроил особено Айзък Азимов, Дъглас Адамс, Тери Пратчет, Станислав Лем, Стивън Кинг и Джон Гришам. Книгите на тези величави мъже ми разкриха магията и мощта на точния израз, на добре подбраната дума, на интересно разказаната приказка, въздействието на играта на думи и термоядреният бъзик, шокиращ с абсурдността и остроумието си, казан в точно определено време и на място, каращ вътрешностите да се гърчат в безмерен кикот и цялото тяло да крещи неистово НЯМАМ ПОВЕЧЕ ВЪЗДУХ, СПРИ ВЕДНАГА, МОЛЯ ТЕЕЕЕЕ!!!! 

В цветово отношение определено мога да заявя, че съм русофоб. Харесвам тъмните коси и влажните ярко зелени (почти до синьо) очи, особено ако към тях са добавени и останалите части на тялото, хармонично подредени в радващ окото ансамбъл – направо удоволствие за очите (както и за раздел “Тактилни усещания”). ;-) Ноооо, както е казал моят любим композитор, поет и писател А. Айнщайн – “Всичко е относително!”. А пък и както бе предъвкал един безименен простак людоед – “Не бих имал нищо против да пробвам нещо русо.” :)  

Слухови
Към слуховите спадат всички видове аудио дразнения. На първо място е музиката във всичките й превъплъщения и стилове, от смахнатите електронни бийтове до нежната и душегалеща classic музика… Харесвам мелодичната и хубава песен, баладите, въобще музиката, която докосва съвършенството… 

Когато не слушам музика, задължително слушам радио. Употребявам “Energy”, “Voice”, “Радио 1″, “Jazz FM”, “Радик Дарио” – това са любимите ми. В общи линии радиото е много полезен уред – някой седи и се поти по цял ден да пуска хубава музика и да говори смешки, а човек, ако не му хареса нещо, просто сменя станцията и трудът на толкова хора отива на вятъра (или в ефира, по-точно казано). Демокрация в чист вид. Най-феноменалният водещ, чийто голям фен бях е КЕМБЪЛЪТ (с пълен член, зашото човек с празен член е за никъде, както обичаше да казва той за себе си). От този михлюз по-голям шашкънин и пезевенк нямаше на света, Хауърд Стърн може да му е само малко братче… (по това време задължително прекарвах пред някакъв вид receiver, плътно слушайки малоумия и трупайки ги за бъдещо използване в случай на нужда). Лека му пръст! 

Вкусови
Хапването и пийването, онези три неща са най-сладките работи на света. Обичам стандартния набор от вкусотии и чревоугодия – палачинки, пица, пържени картофи, пържоли, спагети… За пиене предпочитам вино в две разцветки – червено и тъмно_червено, водка (освободи напрежението!), джин (с мнооого лимон) или в краен случай бира. Ако ще ме каните на парти, съобразете менюто с горепосоченото. :)  

Ароматни
Обожавам мириса на току_що_цъфнал_почти_неотворен_зрял_цвят_на_девствено_прелестна_роза. Иначе други претенции нямам. 

Тактилни (докосвателни)
Мисля, че не е нужно да се навлиза в подробности… Всеки знае за какво става дума. Само ще отбележа, как отговорил древният мъдрец на въпроса “Колко трябва да бъдат големи женските млечни жлези”, the breasts или гърдите, по нашему. Той отговорил “Шепа, шепа и половина…” Така че, всекиму според шепите. ;)  

ПЛЮСОВЕ
- и – дава +, важното е да ги притежаваш в четен брой  

Плюсовете на един човек са важно нещо. Когато плюсовете му са повече от минусите, добре. Проблемът идва, aко минусите и плюсовете взаимно се уравновесяват и е трудно да се прецени той “положителен” герой ли е или “отрицателен”… Затова аз надълго и в детайли ще изброя всички плюсове, а тактично ще пропусна минусите, за да не възникне противоречие при изграждането на моя светъл образ в съзнанието на невинния и нищо неподозиращ web четец на този TXT. 

Общи 

  • Мога да чета и пиша свободно, броя кръгло до 32, а ако използвам листче мога да сметна дори умножение на две трицифрени числа.
  • Знам си точния адрес и телефон, Web адреса на собствената си страничка, както и e-mail за контакти. Щото човек нивга не знае кога къде, как може да се изгуби и/или замръкне.
  • Познавам основните цветове на RGB стандарта като например зелено, синьо, червено, жълто, виолетово и черно.
  • Мога да работя както с лявата, така и с дясната ръка. С други думи, имам две леви ръце и следователно всичко става еднакво лошо, недоволни няма.
  • Достигам скорост на писане 3.5 chars/sec на keyboard (за тест използвах стринга “Много обичам хубави девойки” – 8.14 секунди с измислянето). :)

Отхер скилс 

  • Теоретическо и практическо владеене на CorelDraw, PhotoShop, Ulead Animator, и останалите cool програмки за оцветяване на весели картинки.
  • Програмирането е едно от любимите ми занимания. В началото бе Basic, но неговата хегемония бе разрушена от C/C++ (плъс плъс, дето има една приказка в нашите среди).
  • World Wide Wait дизайн. ОБИЧАМ! Много е гот, ама още се уча. Но PHP-то е голема работа, а добави ли се и щипка SQL, ястието се превръща в кулинарен шедьовър.
  • Crash-ване на Windows системи. Голям спец съм. Да форматираш HDD-то на ПЦ с инсталиран Уиндоус е нещо повече от просто_едно_добро_дело за човечеството.

Последни коментари